Монографията е опит за по-различен поглед върху европейско-османския сблъсък от XV—XVI вeк. Конфликтът е анализиран през „призмата“ на природните дадености и по-специално на река Дунав и дунавското пространство. От една страна, войната и мирът между османците и техните християнски противници носят определен геополитически и социо-културен контекст, а от друга — протодискурсът за „Голямата река“ е част от утвърждаването на хабсбургското властово пространство, свързан с проблема за граничността през Ранното ново време.

Съдържание

Въведение

Първа глава. Отсам и отвъд. География и граници в епохата на Новото време(теоретични аспекти)

Понятието граница през Ранното ново време

Термини и дефиниции

Етимологични аспекти

Граничност, линеарност и „естествени граници“

Правни концепции

Регионални особености: Османската империя

Границите: историографски дискурс

Граници и геополитика

Реките като граници: теоретични акценти

Втора глава. От Никопол до Буда. Дунав в европейско-османския военен конфликт (края на ХІV—ХVI в.)

Военният конфликт в края на ХІV—ХV в.

Никопол 1396 г.

Борбата за Средния Дунав

Дунав в хода на османската експанзия към Централна Европа през ХVІ в.

Завладяването на Белград, 1521 г.

Обсадата на Виена, 1529 г.

Завладяването на Буда, 1541 г.

Трета глава. Danubiana. Дунав и дунавското пространство в политическитеи обществените представи през ХV—XVI в.

„Дунавът е нашето предимство“: реката вевропейската политическа мисъл през ХV—ХVІ в.

Дунав като част от европейското християнско пространство

Дунав в антиосманската политическа реторика през XV—XVI в.

Югоизточна Европа и Дунав

На границата между две сили: Дунав в представите на южните славяни през XV—XVI в.

„На границата на исляма“: османската представа за Дунава през XV—XVI в.

Заключение

География и власт в дунавскотопространство, ХV—ХVI в.: теоретичен конструкт

Протодискусията за Дунава: хабсбургската перспектива

Библиография

Списък на илюстрациите

Показалец на личните имена

Географски показалец