Сборникът „Езиковата бележка – от Балан до днес“ е съставен като израз на уважение към няколко поколения български езиковеди, разработили и утвърдили езиковата бележка като лингвистичен жанр, който отговаря на актуалните въпроси на обществото по отношение на езиковата култура и езикознанието.
Книгата съдържа повече от 300 езикови бележки. Подборът им в известна степен е субективен, тъй като по страниците на научните издания, в периодичния печат и в останалите средства за масова информация са публикувани хиляди езикови бележки и езикови коментари, а в една малка по обем книга няма как да бъдат публикувани всички текстове. Те са израз на грижата на българските езиковеди към езика и показват желанието да бъдат информирани българските граждани за актуалните тенденции в речта и в езика; да бъде проявено будно отношение към онези процеси, които показват недопустими отклонения от книжовнонормативния комплекс; да посочат уместните и неуместните употреби и да изразят професионалните лингвистични препоръки на авторите към пишещия и към говорещия, за да бъде речта ясно структурирана и въздействаща.
В сборника са включени избрани езикови бележки на учени от няколко поколения. Това са бележити езиковеди, които редом с теоретичните си приноси са проявили отношение на обич и грижа към българския език, претворено в кратки, но изключително съдържателни текстове, насочени към вниманието на всеки българин, който показва старание и желание чрез силата на речта да представи силата на ума и на личността си. В книгата са публикувани текстове от Александър Теодоров-Балан, Стефан Младенов, Стефан Илчев, Любомир Андрейчин, Максим Младенов, Владко Мурдаров, Стефан Брезински, Радка Влахова, Борислав Георгиев, Христо Холиолчев, Василка Радева, Милен Томов, Илияна Гаравалова, Магдалена Абаджиева, Кина Вачкова, Надка Николова и студенти от СУ „Св. Климент Охридски“.
