Появата на книгата “Езикът на пространството във византийската иконография” е резултат от изследване на пространството във византийската живопис, което за първи път в цивилизационен план дава представа за единния език на византийската иконография като цялостна система.Елементите на този език са брилянтно обмислени пространствени конструкции, изразяващи литургичната принадлежност на сакралното изображение. Те изграждат структурата на сакралното пространство въз основа на идейните концепции на византийското богословие.Въпреки че са видни във всяко византийско произведение, принципите на византийската структурна иконография се разгласяват за първи път в словесна форма чрез тази книга. Познавайки структурната иконография, може с голяма точност да определим кое произведение спазва нейните правила и е икона със сакрална сила, и кое не ги спазва и е обикновено произведение на изкуството на религиозна тема.Всички 95 глави на книгата са разпределени в два основни раздела.Първият раздел, озаглавен “Теория на изреченията във византийската иконография”, се концентрира върху сърцевината на византийската структурна иконография, очертавайки нейната история и отличителните й черти. Акцентите падат върху съзерцанието като литургичен начин за възприемане на византийската живопис, върху паралелите на това възприятие с бинокулярната перцепция и принципите на дескриптивната геометрия,върху физиологията на бинокулярната обратна конструкция, и върху очертаването на сакралната роля на картинната равнина.Важен резултат е констатирането на огледалната инверсия, при която подсъзнателно, но некоректно се променя пространствената ориентация на дадени обекти при тяхното възприемане. Психологичното инвертиране противопоставя антропоморфните фигури на останалите обекти и нарушава единното звучене на византийската живопис.С голямо внимание е проследено перфектното отстраняване на всички елементи на перспективната система от пространството на византийската живопис. Което илюстрира дълбочината и прецизността, с които е изградено византийското живописно пространство.Вторият раздел на книгата е посветен на “Теорията на думите във византийската иконография”. В него са базирани анализите на конкретните детайли от византийската структурна иконография. Текстът на този раздел е подкрепен от обилно количество илюстрации. Систематизираното подреждане на главите дава възможност за ясен преглед на основните елементи от пространството във византийската живопис. Което превръща книгата в незаменим наръчник за специалисти в областта на иконографията, богословието,изкуствознанието, културологията, историята на изкуството, археологията, историята, сакралната архитектура и т.н., както и за всички хора, интересуващи се от християнския светоглед