Ерминията на Йоанис Константину от 1831 г. е най-ранният запазен превод на съчинение за живописта от гръцки на български език. Във всяка част на изданието авторът очертава основния контекст на проблема за съществуването на подобен тип ръкописи – исторически сведения за наръчниците по живопис и появата на ерминиите, ситуирайки ги същевременно в цялостната културна история на Европа. При представянето на ръкописа проф. д.н. Емануел Мутафов се придържа към най-съвременната методология на палеографско и кодикологическо описание на ръкописен текст. Стъпвайки върху постигнатото в тази област, авторът прави достъпен един много труден за превод и за ползване труд. Мутафов е трябвало не само да преведе сложни термини, свързани с техниката на рисуването, но и да идентифицира различни материали, ползвани за пигментите, грундовете, лаковете и пр., така че преводът му се превръща всъщност в енциклопедия на зографското изкуство, доколкото в бележките под линия авторът се опитва да обясни съвременното значение на всеки термин, бил той на гръцки, италиански, турски или немски език. Особено ценно в изданието е търсенето на източници и паралели в по-ранната писмена традиция, както и тяхното представяне в текста. Така на практика читателят се запознава и с недостъпните на български език иконографски наръчници на Дионисий от Фурна, на поп Даниил, Втория йерусалимски ръкопис, два преписа на съчинението за живописта на Христофор Жефарович и др. „Постигнатото е забележителен успех за автора, тъй като той прави достъпно едно специфично знание за нашето възрожденско изобразително изкуство; допринася за изясняването на спорни въпроси и най-важното – позволява тази ерминия да се използва от широк кръг специалисти, които иначе не биха могли да вникнат в сложните обрати на езика, в някои неправилно употребени думи или в смисъла на непознати думи, употребени тук с особено значение“