Дълги години в нашата историческа наука шества тезата, че българите са малко номадско племе от тюркски произход. В края на VII век те пристигат на Балканския полуостров с „неголяма“ войска, разбиват петдесет хилядна армия на византийския император Константин Погонат и създават държава. За около два века „тюркоезичните“ българи се претопили, славянизирали езиково и расово, тъй като били с известен монголоиден примес и изчезнали от историческата сцена, оставяйки само названието „България“! Това сме учили в учебниците по история, това и днес се преподава в училищата и университетите – една теория за етногенезиса на българския народ, която е по-скоро повлияна от идеологически догми, отколкото от обективно научно търсене.

Основната цел на Румен Иванов – наистина, амбициозна, но и дълбоко осъзната, – е да представи мащабната картина на етнокултурното развитие на българския национален „организъм“ от самото му раждане, през вековете на изпълненото с драматизъм и бурни обрати минало, като стигне и до наши дни. При това не става дума за самоцел и абстрактно теоретизиране, а за осъзнато действие, което пронизва цялата книга – независимо от пъстрата палитра от научни проблеми, разглеждани в нея. Дори читателят да не приеме някои виждания на автора, очевидно е, че те провокират научната общност да продължи да търси не толкова лесните и прости отговори на поставените в тази книга въпроси.

В резултат на своите грижливи издирвания, развивайки интересни и важни идеи от предишните си авторски книги, Румен Иванов привежда и подлага на анализ изобилен и разнороден материал, което му позволява да изгражда своите тези. В „Етногенезис и етническа история на българския народ“ той привлича сериозни масиви от данни, включително от археологията, езикознанието, етнологията и нашумелите през последните години изследвания от областта на генетиката.