На трети индиктион 5838 година от Сътворенито на света, или на 11 май 330 г. сл. Хр. в понеделник, Рим престанал да бъде единствен и абсолютен център на Римската империя. На около 800 км източно от Вечния град се издигал сериозен конкурент, обречен скоро да го измести и засенчи не само по слава, но и по пищност. Церемонията по освещаването на назования на император Константин град, по-късно наречен „Новия Рим“, била ослепителна с великолепието и многозначителните си религиозно-политически демонстрации. В нея Константин е използвал демонстративно и преднамерено соларната символика, в която късноантичните и средновековни автори разпознават един слънчев бог, идентифициран от тях най-общо като Хелиос или Аполон, а християнските автори – дори като Исус. Местното тракийско население на Бизантион, обаче, го наричало Зевксипос, мистичното име на Слънцето…