През зимни замъци, села, манастири, градове, празници, кухни, спални, площади, игри, войни и какво ли още не Цочо Бояджиев продължава да гради пътя на нетривиалността. Опрян на огромен куп източници и рафинирана методология, той изследва другостта в без друго „другата ни“ епоха на т.нар. Средновековие. 

Зимата е за човека от тогавашна Западна Европа – проблематично време, травматичен сюжет. Тя е не само природен феномен, но и символ, изискващ разчитане. Зимата е интервалът на прокъсаност на битието, проходът между световете на живите и мъртвите. Тя е тежка метафора на неосветените части на света и на човешкото присъствие в него.

Цочо Бояджиев обръща внимание на фрагментарността на текста и изразява надежда читателят да има пред себе си вкусно четиво. Резултатът? Истинско пиршество на ума.

– Георги Каприев