Основният труд на Ерик Ериксън “Идентичност: младост и криза” разкрива нови хоризонти за психосоциалното разбиране на личността и нейната жизнена динамика. Във всяка нормативна криза Ериксън откроява алтернативи: доверие срещу недоверие; автономия срещу срам и съмнение; инициатива срещу вина; трудолюбие срещу малоценност; идентичност срещу смущения в идентичността; интимност срещу изолация; генеративност срещу стагнация; интегритет срещу отчаяние. Понятието идентичност разчупва граници и изисква интердисциплинарен подход.