Второ издание.
Носител на тази драма, колкото историческа, толкова и лична е митрополит Йосиф Варненски. След смъртта на митрополит Симеон Варненски и Преславски, епископ Йосиф е избран на 12 декември 1937 г. и на 26 декември е канонически утвърден за варненски и преславски митрополит. Умира на 8 ноември 1988 г. Както се вижда д-р Йосиф служи на църквата по времето на два различни и антагонистични политически режима. Той определено е неординерна личност, поради което след 9 септември 1944 г. е обявен за „ретрограден” архиерей, спечелил си „вниманието” на ДС като обект за наблюдение. Защо точно този високопоставен духовник става специален обект на наблюдение и как се отразява това на битността му, ще разкажат двата известни историци – проф. Лизбет Любенова и проф. Вера Бонева.
Йосиф е водеща личност сред висшия клир, той владее почти всички европейски езици, изключително ерудиран, произхожда от възрожденски род, които след Освобождението са привърженици на земеделската партия. След като кандидатства безуспешно да оглави епархията в Ловеч и Търново, той не се отказва и успява да оглави епархията във Варна. Но следва скандал, обвинен е в „леви” убеждения. Повод за това става необнародваната от него, но извадената му от архива му чернова на брошурата „Аз съм комунист, не от вчера, а от днес”, в която развива идеята да създаде християнски братства на базата на църквата и вярата. Но това заглавие, извадено извън антикомунистическия му контекст, става повод за доноси срещу него.
След 9-и септември 1944 г. нещата се обръщат и той е обявен за фашист. Държавна сигурност го вземе на пряк отчет, опитват да го изкушат по всички възможни линии, но отецът не се поддава на нито една от тях. Тогава му изпращат за съсед милиционер, който непрекъснато слухти и го дебне, а известен руски свещеник го докладва на руския Патриарх Алексий. С вироглавия митрополит се заема и полк. Карпов от КГБ, докладите за българския духовен водач се адресират направо до др. Йосиф Висарионович Сталин. В крайна сметка службите на комунистическата власт успяват да вербуват неговия протосингел, който започва редовно да дращи злостни доноси като изкривява всяка изречена дума през призмата на идеологическата преднамереност.
