Книгата представлява опит за задълбочено и всестранно научно-практическо изследване на обстоятелствата, изключващи обществената опасност, запълвайки празнината в българската юриспрунденция, породена от досегашната липса на подобно всеобхватно проучване. Това я превръща в първата цялостна монографична разработка по темата, която има амбицията да не е обременена от традиционните схващания в нашето наказателно право.

Трудът е призван да даде убедителен отговор на въпросите относно правната същност и социално-историческите корени на тези обстоятелства, относно обективното състояние на актуалната им нормативна уредба, да обобщи релевантната съдебна практика и да определи съотношението между българския нормативен регламент и относимото наказателно законодателство в Европа. Аргументирано се поставя под съмнение възприетата концепция за оправдаване на формално съставомерното деяние чрез изключване на неговата обществена опасност, като се предлагат редица научни определения и обща класификация на оправдателните основания по българското наказателно право. Формулиран е и цялостен теоретичен модел за законодателно развитие в материята, което придава ясна практическа насоченост на съчинението, чиято основна цел е да бъдат преодолени недостатъците в действащата нормативна уредба.

При написването на труда е ползван широк кръг от българска и преводна юридическа литература, публикации в нашата и чужда периодика, както и относимото чуждестранно законодателство и актуалната съдебна практика на българските съдилища и на ЕСПЧ.

Книгата би била от полза както за законодателя, така и за научните работници, практикуващите юристи и студентите, но и за всеки гражданин, изкушен от правото.