Аналитичният фокус на това социологическо изследване представляват исторически специфичните начини на упражняване на наказателната власт в три макросоциални контекста: българското капиталистическо, социалистическо и постсоциалистическо общество, с акцент върху разривите, прекъсванията и несъизмеримостите, но и върху континуитета, приемствеността и наследството; различията срещу повторенията.

Какъв е специфичният начин, по който през различните периоди от “модерната” българска история се организира връзката между право, власт и истина; и следователно, какви са правните правила, които задействат властовите отношения, за да произвеждат дискурси на истината.