Писателското дело на Йордан Йовков е едно от най-често анализираните в българската литература. Предлаганата книга интерпретира неговите разкази от позицията на един от най-бурно развиващите се напоследък дялове на литературната теория – наратологията. И досега много от въпросите, свързани с повествователните похвати на Йовков, са били поставяни от анализаторите. Настоящото изследване обаче предлага един по-системен подход към повествователната техника на писателя, което в голяма степен води до преосмисляне на някои от утвърдените клишета в тълкуването на творбите на този голям български разказвач.