Присъединяването на България към Европейския съюз е голямо неизвестно и за широката публика, и за академичната общност. В тритомника са напаснати „парченца от пъзела“ от този процес, създаващи исторически обемна, многоцветна, но вътрешно противоречива реалност. В съдържателно-фактологичен и архитектоничен план тя изразява историко-политическото своеобразие на предмет-проблем – българската интеграция в ЕС, каквато ни е поднесена в специфичната смислова система на съвкупния дискурс на интервюираните ключови участници в историческата битка за членство в ЕС.
Целта на изложението е да преведе читателя от отделните събитийни фрагменти към умопостижимия цялостен смисъл. Емпирично регистрираните хиляди (8638) факти гарантират достоверност на картината, а нейната системна окръгленост – значимостта на разпознатите елементи от този уникален и удивителен политически процес.
Проф. дсн, дпн Георги Д. Димитров е преподавател в катедра „Европеистика“ на СУ „Св. Климент Охридски“, на която е основател. Той е създател и на специалност „Социология“ в БУ „Неофит Рилски“. Бил е два пъти Fulbright старши изследовател (в Chicago University, 2002 и The George Washington University, 2010). Носител е на националната награда „Питагор“ за съществен принос към социалните и хуманитарните науки от утвърден български учен (2014). Последните 10 години проучва политиката за разширяване на ЕС.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ 2
ГЕОПОЛИТИКА И НАЦИОНАЛНИ СПЕЦИФИКИ В ОТНОШЕНИЕТО КЪМ БЪЛГАРСКОТО ЧЛЕНСТВО В ЕС
ГЛАВА V. ГЕОПОЛИТИКАТА И ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКА ИНТЕГРАЦИЯ 357
5.1. Войните като стимул за Източното разширяване на ЕС 358
5.2. Русия 381
5.3. Трансформация на движещото противоречие
в хода на присъединяването към ЕС 396
5.4. Преплитане на процесите на присъединяване към НАТО и ЕС 398
5.5. Общото политическо постижение – интеграция със Запада 432
ГЛАВА VІ. СТРАНИТЕ ЧЛЕНКИ И КАНДИДАТКИТЕ В ИНТЕГРАЦИОННОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ 438
6.1. Рамкови съдържателни и методически допускания
за предстоящия анализ 438
6.2. Обща характеристика на неравностойното участие в процеса 443
6.3. Диспропорционалности в структурата
на интеграционните отношения 444
6.4. Характерни специфики на открояващите се национални участия 456
6.5. Национални профили на участието
в евроинтеграционното пространство чрез дяловите приноси
по всички показатели на взаимодействията 461
6.6. Специфика на участието на най-важните страни 486
6.7. Извънредните няколко случая на сериозна подкрепа
за България 584
6.8. Маргинални страни в интеграцията в ЕС на България 589
6.9. Обобщение: твърде шарена картина
на международните отношения 593
ГЛАВА VІІ. ИНСТИТУЦИИТЕ НА ЕС КАТО ДЕЙЦИ НА ПОЛИТИКАТА ЗА РАЗШИРЯВАНЕ НА СЪЮЗА 598
7.1. Комисията – най-добрият ни приятел, който не е приятел 598
7.2. Структури на субектност в ЕК 652
7.3. ЕК не може да е приятел 681
7.4. Комисията във времето 709
7.5. Заключение: как така ЕК едновременно хем е, хем не е 716
7.6. Други институции на ЕС 725
7.7. Обобщение: ЕК, видяна като извисяваща се над всичко останало 745
