Монографията е посветена на ликвидацията като правна форма за довършване на текущите дела на дружеството, удовлетворяване на кредиторите му, осребряване на имуществото му и разпределяне на чистия остатък между съдружниците. Акцентирано е върху анализа на нормативната уредба, както и на въпроси, по които няма единомислие в доктрината и (или)е налице противоречива съдебна практика.  Отделено е внимание на промяната на функциите на органите на управление на дружеството в процеса на ликвидация, статуса на ликвидаторите, техните права и задължения,  предоставянето на обезпечения на кредиторите, преди да се пристъпи към разпределяне на имуществото между съдружниците,  прекратяването на производството по ликвидация, последвано от откриване на производство по несъстоятелност спрямо ликвидиращото се дружество. Критично са осмислени, нормативните положения относно извършването на ликвидационни действия след вписване заличаването на дружеството в търговския регистър.