Степента на железопътното развитие на държавите през XIX и началото на XX век се възприема като един от основните показатели за напредъка и модернизацията им. Особено важна се оказва тази комуникация за стопанския подем на населението, но чрез нея се преследват геополитически, военно-стратегически и културни задачи. Началото на железопътния транспорт е поставено в Англия през 1814 г. с изобретяването на първия локомотив и с въвеждането в експлоатация на първата линия между Стоктън и Дарлинктън, открита на 27 септември 1825 г. Няколко години по-късно са построени първите жп линии и във Франция и Германия. За кратък период от време тези и другите западноевропейски държави изграждат основната част от своите мрежи. На изток и особено пределите на Османската империя са един показателен пример за изостаналост в икономическо и обществено отношение. Не прави изключение закъснялото железопътно развитие, което, както в случаи с други стопански отрасли, се подтиква от заинтересованите модерни западноевропейски държави. В преследването на своите дългосрочни интереси те се опитват да монополизират като важен актив изграждането и контрола върху жп мрежата на Турция. За изпълнението на стратегията си те си взаимодействат със строителни предприемачи, които са привлечени в политическата им орбита. Готовността за спекулации и натрупването на огромни богатства от чуждестранните компании оказват негативно влияние върху реализирането и експлоатацията на изгражданите обекти. Ниското качество се допълва от фрагментирането на железопътната мрежа, която към Освобождението на България през 1878 г. няма завършен и всеобхватен вид, а функционират само отделни жп линии. Между възстановената държава и географската област Македония няма изградена никаква железопътна комуникация.
В книгата се акцентира върху определянето на българските железопътни интереси към Македония в периода 1878-1903 г., железопътната връзка с Македония в регионалните и трансбалканските проекти и интереси през 1903-1912 г. и българската железопътна политика през войните (1912-1918).
Показани са постигнатите резултати и пропуснатите ползи.
Хронологическите граници на изследването обхваща периода от възстановяването на българската държава до края на бойните действия през Първата световна война (1878-1918).
Книгата съдържа интересни карти и фотографии.
Включено е обширно резюме на английски език.
Съдържание:
I. Определяне на железопътните приоритети към Македония (1878–1903 г.)
1. Османското наследство в железопътната политика и задълженията, произтичащи от Берлинския договор (1878–1888 г.)
2. Управлението на Ст. Стамболов и идеите за железопътното свързване в Македония
3. Политиката на К. Стоилов – строителство и дипломация
4. Спиране на железопътните усилия на прага на ХХ век (1899–1903 г.)
II. Железопътната връзка с Македония в регионалните и трансбалканските проекти и интереси (1903–1912 г.)
1. Възстановяване на железопътната политика през Второто управление на Стамболовистите
2. Управлението на Ал. Малинов и железопътното съперничество на Балканите
3. Правителството на Ив. Е. Гешов между старите проекти и новите идеи
III. Българската железопътна политика през войните (1912–1918 г.)
1. Железопътните планове в Македония (1912–1915 г.)
2. Предизвикателствата пред България с включването ѝ в Първата световна война (1915–1916 г.)
3. Железопътно строителство в условията на позиционна война (1917–1918 г.)
Послеслов. Аспекти на българската железопътна политика след Първата световна война
Библиография (Архивни документи – Публикувани документи – Периодични издания – Дневници и спомени – Изследвания)
Списък на съкращенията
