Въпросите на малозначителността досега не са били обект на монографично изследване. Обобщаването на всички досегашни изследвания в критичен план и изясняването в детайли на същността и приложимостта на малозначителното деяние е принос в наказателноправната наука. До този момент не е правен толкова изчерпателен опит да се прецени приложимостта на малозначителното деяние към съставите от всички глави на НК. Този анализ е позволил на автора да направи извода, че въпреки принципната приложимост на чл. 9, ал. 2 НК по отношение на всички престъпления, това в редица случаи не е възможно и противоречи на правната природа на този институт. Тук трябва да се подчертае приносният характер на предложението de lege ferenda по аналогия с чл. 78а НК да бъдат очертани отрицателни предпоставки, които да подчертаят неприложимостта на чл. 9, ал. 2 НК към редица тежки престъпления.

Особено високо трябва да се оцени изводът на автора за необходимостта от законодателната преоценка на „мъртвите норми“. Доколкото те са част от действащото ни наказателно право, макар да са очевидно неприложими, често пъти са налага институтът на малозначителното деяние да бъде използван извън предназначението си, за да се изключи тяхното приложение. Казаното важи и за извода за неприложимост на института на малозначителното деяние като основание за решаване на въпроса с юридическата грешка. Добре обосновано е предложението на автора да се преосмисли законодателно дублирането на състави на престъпления и административни нарушения.

Впечатлен съм от предложението за промяна на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, като от нея отпадне частта за пълното отсъствие на обществена опасност и остане единствено хипотезата, при която деянието е с явно незначителна опасност. Макар и на пръв поглед крайно, това разбиране е добре обосновано и трябва да бъде подкрепено.

чл-.кор. проф. Борис Велчев, д.ю.н.