Изследването представя динамичното взаимодействие с природната среда на номадските групи на юруците — колонизирано население от Мала Азия (Анатолия), едни от участниците във военните кампании на османците. Представен е адаптационният механизъм на тези номадски групи, чието действие е в основата на установяването на демографски и стопански контрол в новозавладените земи. За да станат видими разликите, а и да се открои привнесеното, в съпоставителен план Караман (Анатолия) — Горнотракийската низина (Румелия) са представени типовете поселения и стопанският им профил, който се оказва водещ за стопанското райониране на тази част от Балканите в средата на XV — средата на XVI век.