Михаил Юриевич Лермонтов е един от основните представители на романтизма в руската литература. Критикът Висарион Белински го нарича голямата надежда на руската литература.

Издателство “Нов Златорог” продължава своята световна поетическа колекция с томче, събрало най-доброто от поезията на Лермонтов.

Преводът отново е дело на Кирил Кадийски.

Докато битието на Лермонтовата поезия в Русия е сложно и протича в две взаимно оспорващи се паралелни посоки – възторжена (масова) и резервирана (професионална) – в България този проблем не съществува и никога не е бил актуален. У нас Лермонтов е утвърден и обичан руски класик, към чието творчество са се обръщали най-значителните ни поети. Смея да твърдя, че укрепването на собствения ни идентификационен (национален) мит в епохата на Възраждането и по-късно – през модернизма – включва усвояването, превеждането-пресътворяване и художественото тълкуване на Лермонтов. В реториката и тематиката на творбите му тогава е намерен онзи необходим пример, потвърждаващ верността на избрания път към самоопределение и окуражаващ ни в извървяването му. В българската култура той не предизвиква дебати, поезията му се възприема като даденост, мяра, нетърпяща оспорване.

Проф. д-р Людмил Димитров