Монографията е посветена на граматическите средства за изразяване на възможни и предполагаеми действия в българския език в периода XIV—XVIII в. В книгата е разгледана съдбата на старото (аналитичното) условно наклонение, на предположителните модални употреби на бъдещите времена и т.нар. ще да-форми, на някои модални глаголи и перифрастични конструкции за изразяване на възможност и необходимост. Настъпилите езикови промени са проследени както в произведения, отразяващи интелектуализацията на книжовната норма, така и в паметници, за които традиционно се смята, че разкриват реалното състояние на говоримия език. Избраният от авторката диахронен подход позволява да се установи как функционират в българския език някои от модалните типологически категории.
Съдържание
УВОД
Източници на езиков материал
ГЛАВА I. МОДАЛНОСТ, ЕПИСТЕМИЧНА МОДАЛНОСТ И ПРЕЗУМПТИВНОСТ
ГЛАВА II. НЕЕПИСТЕМИЧНА ВЪЗМОЖНОСТ: КЪМ ИСТОРИЯТА НА УСЛОВНОТО НАКЛОНЕНИЕ
Кондиционалът и преизказването на глаголното действие в българския език
ГЛАВА III. МОДАЛНОСТ И КОНТЕКСТ. ИСТОРИЯ НА ЕПИСТЕМИЧНАТА ВЪЗМОЖНОСТ И ВЕРОЯТНОСТ
1. Епистемична възможност в несъщински въпроси
2. Епистемични употреби на бъдеще време в миналото при изразяване на контрафактично условно значение
3. Епистемични употреби на бъдеще време в същински въпроси или във въпросителни подчинени допълнителни изречения след глагол за ментална или речева дейност
4. Епистемична вероятност в съобщителни изказвания
ГЛАВА IV. МОДАЛНИ ГЛАГОЛИ И ПЕРИФРАСТИЧНИ КОНСТРУКЦИИ ЗА ИЗРАЗЯВАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТ И НЕОБХОДИМОСТ
1. Мощи (въꙁмощи) + инфинитив
2. Някои перифрастични конструкции за изразяване на възможност и необходимост: бꙑти + инфинитив и имѣти + инфинитив
3. Трѣбовати + инфинитив
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ПРИЛОЖЕНИЕ
Илюстративен материал към глава II
Илюстративен материал към глава III
Илюстративен материал към глава IV
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗДАНИЯ НА ПАМЕТНИЦИ
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА
