Настоящата книга „Монашество, манастири и манастирски живот в средновековна България” е част от поредицата нейни изследвания посветени на българската църковна история в аспекта на средновековното монашество и манастири. С него тя завършва цикъл от изследвания насочени към основните, базови явления, събития и процеси проявили се в историята на Българската православна църква през Средновековието, разгледани включително и във връзка с развитието на този институт в рамките на Източното православно вероизповедание и неговите прояви и институции във Византия и Сърбия. Монографията обхваща периода ІХ-ХІV в. като проследява развитието на мрежата от манастири на територията на България, в столиците на царството и в провинцията и разкрива многообразните форми и начини на организация на манастирския живот. Историята на монашеския институт е разгледана през призмата на различните му проявления от зараждането и чрез етапите през които минава изграждането му, върху принципите на монашеско съжителство, в рамките на източноправославната духовна общност. Изследването почива върху многообразни по вид и естество източници, което позволява да се погледне на живота в средновековния български манастир и този на неговия монах критично и от различни гледни точки.

Книгата е в два тома.