Бих искал да се надявам, че настоящата книга ще събуди любознателността на младите юристи към наказателното право. Иронията е, че публикуваните решения на ВКС по конкретни казуси пораждат у практикуващите юристи (съдии, прокурори, следователи, адвокати) по-голям интерес, отколкото общите въпроси на наказателното право – теория на наказателното за­конотворчество (криминализация на деянията, диференциация на наказателната отговорност), правен институт на съучастие­то и т.н. Съдебните сентенции обаче възпроизвеждат познати, азбучни, учебникарски положения на наказателното право. Те имат значително по-ниска степен на абстрактност, по-ниска научна и интелектуална стойност отколкото теоретичните обобщения. Но тези азбучни положения са важни за съдебната практика, защото са институционализирани – те са облечени във форма на решения на Върховния касационен съд. Така аз­бучните положения се превръщат в ръководна съдебна практи­ка и играят важна роля при прилагането на наказателния закон.

Авторът