Книгата изследва т.нар. „народна история” в светлината на концепцията за колективната памет. Проследено е нейното конструиране и функциониране от периода на национално и държавно формиране до наши дни и ролята й на „автентично”, „предавано от поколение на поколение вековно знание”, според романтичната визия на ХІХ в. за „народния дух”. Основни проблемни кръгове са взаимодействието между устно и писмено, институционално и локално, научен дискурс – популярна книжнина – фолклорна наративизация. Конкретният анализиран материал са „преданията” или (псевдо)историческите разкази за битките и гибелта на цар Иван Шишман и тези за родното място и гроба на преподобни Паисий Хилендарски в района на Самоковско. Проследен е механизмът на конструиране на „преданията” от края на ХІХ в. до днес, чрез непрекъснатия диалог между устно/фолклорно/локално познание и печатно слово – преса, краеведски издания, научна и популярна книжнина. Анализирана е вариативността на наративите в различни исторически и идеологически контексти и приписваната им роля на „автентично” познание и първоизточник в изграждането и утвърждаването на локалната идентичност.