През последните години на книжния пазар се появиха доста четива с претенцията да бъдат мемоарно биографични изповеди. Някои от тях, посветени на историческия живот на нацията, разглеждат отделни важни периоди от бурното и превратно време от края на миналия и началото на този век. Те несъмнено имат своите качества и съдържат ценна информация, както и интересни наблюдения върху социалните трансформации, сложните и противоречиви обществено-политически процеси. Единици са обаче четивата, които привличат със своята искреност, непосредност и увлекателност на повествованието.

Точно такъв е случаят с мемоарната книга на Иван Илиев „Неизмислената история на един български германец”. Авторът е решил да опише своя бурен и често пъти драматичен живот, изпъстрен с редица предизвикателства и внезапни житейски обрати. Но това автобиографично повествование неусетно и за самия автор се е превърнало в увлекателен роман. В предговора си Иван Илиев споменава, че главната задача и цел на мислещия човек е да търси пътя към Светлината, да развива у себе си благородни чувства, да работи цял живот върху изграждането на най-важния Храм – Храма на истината, добротворството, усърдието, съзиданието, които определят и осмислят човешкия живот.