Темата за отворено образование като набор от практики, които заедно могат да направят образованието по-приобщаващо, в съответствие с промените в обществото, а също и да бъде по-иновативно по отношение на максимално ефективно използване на учебните и образователните ресурси в институциите на паметта (библиотеки, музеи, архиви) не е била разглеждана цялостно.
Всичко това провокира екипа на катедра „Библиотекознание, научна информация и културна политика“ при Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ да подходи по-задълбочено към изследването на проблема чрез проучване и концептуализиране на понятието „отворено образование“ в контекста на образователната функция на институциите на паметта – библиотеки, музеи, архиви, и идентифициране на успешни модели за отворено образование в чуждестранен мащаб, подходящи за българската практика.
Сборникът съдържа доклади и материали от дискусионна кръгла маса, София, 1 декември 2020 г. Идеята на сборника е да покаже, че промените в начина на мислене на обществото започват от натрупвания в самите нас и се катализират от заобикалящите ни обстоятелства. Примерите за отвореност на образование, наука и знание съществуват от десетилетия и са обобщени в тази трета книга от научната поредицата „Книга – информация – общество“, за да послужат за основа на бъдещи изследвания в областта.
СЪДЪРЖАНИЕ
Увод / 7
Отворена наука. Отворено образование / 9
ПЕТЪР МИЛАДИНОВ – Отвореното образование – назад към бъдещето / 11
МИЛЕНА МИЛАНОВА – Отворен достъп, отворена наука, отворено образование: Защо „отворено…“? / 17
САВИНА КИРИЛОВА – Как отвореният достъп промени научната комуникация? / 42
ДОБРЯН БОЕВ – Отвореният достъп и казусът Sci-Hub: под „черни“ знамена в океана на науката / 58
ЕЛИЦА ЛОЗАНОВА-БЕЛЧЕВА – Изграждане на ключови компетентности чрез отворени образователни модели / 67
Формално образование / 89
ЕЛИ ПОПОВА – Образователните функции на институциите на паметта, отразени в политики, в перспективи и в добри практики / 91
БИЛЯНА ЯВРУКОВА – Университетските библиотеки и ролята им в процеса на преминаване към отворен достъп до научни публикации / 117
ТИНА ПЕТРОВА – Електронни ресурси на архивите в помощ на университетския образователен процес / 139
Неформално образование / 149
ИВАН КАБАКОВ, МИЛЕНА КОЛЕВА-ЗВЪНЧАРОВА – Валидирането като възможност за професионално развитие в областта на културното наследство / 151
СИЛВИЯ СТАНЧЕВА – Музеите и отвореното образование / 168
ВЕСЕЛА ГЕОРГИЕВА – Привличане на публика в музеите чрез дигитализация в ситуация на COVID-19 / 175
САВИНА ЦОНЕВА – Опитът на Регионална библиотека „Априлов–Палаузов“ като център за неформално образование / 188
Приложения / 195
Базисен наръчник за отворени образователни ресурси (OER) / 197
Наръчник за отворено образование / 247
Речник на термините / 339
Списък на авторите / 347
