Езиковите особености на гръцките надписи от периода ІV–VІ век от територията на днешна България отразяват общите процеси, констатирани за късното койне според епиграфския материал от различните части на империята. Изследването обхваща епохата на Късната античност, през която в развитието на гръцкия език се завършва преходът към средногръцкия (византийския) език, а в културно-исторически план протича утвърждаването на новата християнска религия. В представения труд се прави връзката между тези два процеса, а именно доколко езиковите явления са релевантни на християнизацията в тракийския хинтерланд на Източната Римска империя. Епиграфските паметници са ценно свидетелство за говоримия гръцки език, за който след I век единственият литературен извор е Новият завет, и представляват директен източник за имената на първите християнски епископи, за йерархията на клира, както и за ожесточените борби между ариани и православни през IV век по сегашните български земи. Специално внимание се отделя на употребата на специализирана християнска лексика и антропонимия, както и на християнските символи, формули и акламации, характерни за външното оформление и стилистиката на късноантичните надписи.
Албена Мирчева-Жечкова завършва класическа филология и след дипломирането си преподава старогръцки език в НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“ и в СУ „Св. Климент Охридски“. „Особености на гръцкия език в периода IV–VI век по епиграфски данни от България“ е темата на нейната докторска дисертация. Понастоящем Албена Мирчева-Жечкова е доцент в катедра „Общо, индоевропейско и балканско езикознание“ към Факултета по славянски филологии и води лекции по общо езикознание и палеобалкански езици. Научната ѝ дейност включва основно изследвания върху старогръцкия, тракийския и палеобалканските езици; автор е на книгата „Увод в палеобалканистиката“ (2017).
СЪДЪРЖАНИЕ
УВОД ……………………………………………………………………………………………7
ГЛАВА І. КЪСНАТА АНТИЧНОСТ И ПРОЦЕСИТЕ НА
ХРИСТИЯНИЗАЦИЯ …………………………………………………………………..13
ПОКРЪСТВАНЕТО НА ТРАКИТЕ И БИБЛИЯ БЕСИКА ………………. 17
ЕПИСКОПСКАТА ИНСТИТУЦИЯ И АРИАНСТВОТО
НА ТЕРИТОРИЯТА НА ДНЕШНА БЪЛГАРИЯ …………………………….. 30
ГЛАВА ІІ. ОСОБЕНОСТИ НА ЕЗИКА В ГРЪЦКИТЕ НАДПИСИ
ОТ БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОДА ІV–VІ В. …………………………………………58
ІІ.1. ФОНЕТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ ………………………………………………… 58
ІІ.1.a. Монофтонгизация ………………………………………………………………… 59
II.1.б. Итацизъм – изравняване на произношението
при гласните [ē] и [i] (дълго и кратко) ………………………………….. 64
II.1.в. Изравняване на квантитета при вокалите ……………………………… 67
II.1.г. Смесвания на звукове …………………………………………………………… 70
II.1.д. Фонетични промени …………………………………………………………….. 86
II.1.е. Други фонетични явления ……………………………………………………. 98
II.2. МОРФОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ ………………………………………… 99
II.2.a. Особености в склонението при съществителните имена ……….. 99
II.2.б. Особености при прилагателните имена ………………………………. 101
ІІ.2.в. Промени в аористните форми на глаголите и причастията ….. 106
ІІ.2.г. Особености при залозите ……………………………………………………. 107
II.2.д. Новообразувани и неясни глаголни форми …………………………. 108
II.3. СИНТАКТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ ………………………………………….. 110
II.3.а. Употреба на падежите ……………………………………………………….. 110
ІІ.3.б. Употреба на местоименията ……………………………………………….. 118
II.3.в. Нарушения в съгласуването ……………………………………………….. 119
II.3.г. Употреба на определителния член ………………………………………. 120
ІІ.3.д. Смесване на глаголните времена ……………………………………….. 120
ІІ.4. ОСОБЕНОСТИ ПРИ СЛОВООБРАЗУВАНЕТО …………………….. 122
ІІ.4.a. Нови словообразувателни суфикси при имената …………………. 122
ІІ.4.б. Словообразуване при сложни и производни основи ……………. 124
ІІ.4.в. Особености при словообразуването на числителните имена … 128
ГЛАВА ІІІ. ОСОБЕНОСТИ В ЛЕКСИКАТА ………………………………129
ІІІ.1. ХРИСТИЯНСКА ЛЕКСИКА И ТЕРМИНОЛОГИЯ ………………. 130
III.1.a. Думи и термини със специализирана
за християнската религия употреба …………………………………… 131
III.1.б. Наименования на църковни титли и длъжности …………………. 144
ІІІ.2. ХРИСТИЯНСКИ АНТРОПОНИМИ …………………………………..148
ГЛАВА IV. РАННОХРИСТИЯНСКИ АКЛАМАЦИИ,
ФОРМУЛИ И СИМВОЛИ …………………………………………………………..159
IV.1. АКЛАМАЦИИ И ХАРАКТЕРНИ ИЗРАЗИ ……………………………. 160
IV.2. ФОРМУЛИ, СЪКРАЩЕНИЯ И КРИПТОГРАМИ …………………. 173
IV.3. СИМВОЛНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ И СИГЛИ …………………………….. 178
ПРИЛОЖЕНИЕ
КЪСНОГРЪЦКИ НАДПИСИ (ІV–VІ В.) ОТ БЪЛГАРИЯ,
ПУБЛИКУВАНИ СЛЕД 1964 Г. ………………………………………………….181
Късногръцки надписи от Варна ……………………………………………………….. 181
Късногръцки надписи от Стара Загора …………………………………………….. 185
Късногръцки надписи от Пловдив …………………………………………………… 194
Късногръцки надпис от Карасура …………………………………………………….. 198
Късногръцки надпис от Сопот …………………………………………………………. 200
Късногръцки надпис от Несебър ……………………………………………………… 200
ЗАКЛЮЧЕНИЕ ………………………………………………………………………..201
БИБЛИОГРАФИЯ ……………………………………………………………………214
Антични текстове и епиграфски корпуси …………………………………….214
Научни изследвания и справочна литература …………………………………… 215
