Собствеността не е била никога толкова обременена и ограничена в своя обем , колкото при сега действащите регулации , когато клоновете на специалната част на административното правосе множат непрекъснато . По – голямата част от тези административноправни опити за овладяване на претенцията за всемогъществото на собствеността – претенция , която се посочва и като основание , легитимиращо производството на огромни количества отпадъци , следва да останат регулативен антураж около правото на собственост . Може би обаче съществуват и някои твърде важни с оглед политиките на изхвърлянето ограничения , която трябва да получат своята вещноправна интеграция и да бъдат признати като част от съдържанието на собствеността . В този контекст е развита предлаганата в монографията ” философия на новото вещно право ” и свързаните с нея конкретни насоки за изменение и модифициране на собствеността в съвременното гражданско право .

Книгата ще бъде полезна както за всеки юрист , който е заинтригуван от бъдещето на вещното право , така и за всеки философ , търсещ причините , поради което един отпадък може и следва да бъде притежаван .