Настоящото проучване не изследва думите с общ архаичен корен, а онези думи, които в последните векове, главно посредством турския език, са проникнали в българския. Посочените в него думи са подредени по азбучен ред съгласно българското им звучене. Всяка от тях е изписана първо на български, след което е дадена на персийски заедно с транскрипцията на крилица. След значението на български са добавени и различните смислови варианти на персийски. От персийските значения са посочени само тези, които съвпадат или са близки до българското (с редки изключения за думи с честа и разнообразна употреба). Там където е възможно или в случаите, в които думата не се среща в съвременния персийски език, са дадени значенията на морфологичните ѝ части или на отделните думи, ако тя е съставна. За по-добра ориентация на българските читатели е приложена транскрипционна таблица на персийската графична система, а за персоговорящите — таблица с българската азбука.