Тази работа е посветена на една от най-видимите прояви на античната гръцка култура – нейният капацитет да създава споделими и устойчиви форми и образи. В по-общ смисъл тя се занимава с проблема за оформянето изобщо или, другояче казано, с проблема за формообразуването като движещ принцип на всяка култура. Целта на изследването е да представи културата на антична Елада посредством поредица от аналитични понятия, чрез които тя може да бъде мислена като цялост на необходими връзки. Макар в хода на изложението да е отделено значително място на историческите описания и анализи, за да се очертае съдържателно и контекстуално предметът на изследването, основният стремеж е то да остане в полето на философията на културата.

Огромното разнообразие на създадените от антична гръцка култура форми и способността на тези форми да надхвърлят пространствените и времеви граници на породилия ги културен контекст са приети като изходна очевидност. Проблематизиран е комплексът от причини, които стоят в основата на продуктивността и многообразието на елинската култура, едновременно с проследяването на процеса на нейното историческо оформление. Значително място е отделено на някои ранни прояви, свидетелстващи за протеклото в периода на архаиката консолидиране на културата на елино-езичните общности в самостоятелен свят на споделени значения, начини на възприемане и начини на реагиране.