Калоян Методиев в своята книга се изявява едновременно като продължител на младежките изследвания в нашата страна и като несъмнен новатор. Социологията на младежта в България получи международно признание през 70-те и 80-те години на миналия век. По време на прехода социологическите проучвания продължиха, макар и без да е запазена институционната основа. Сега Калоян Методиев открива нова страница, разработва ново направление – възрастова политология, политология на младежта.

Петър-Емил Митев (социолог)

Твърде интересен е опитът за типология на поколенията чрез сравнително-контрастен анализ на по двама най-високопоставени във властта представители на съответната генерация – президенти и министър-председатели. Но авторът трябва да обърне внимание на опасностите от придаването на закономерност на често пъти случайния характер на политическата селекция в българския преход.

Димитър Луджев (историк)

Специално е необходимо да се подчертае, че Калоян Методиев вижда историческия процес в развитие, той преодолява много често срещаната практика (особено в политологията) личностите да се появяват с нови биографии, с липсващи цели исторически етапи в живота на личности и поколения. От такава практика страдат най-вече изследвания на прехода и биографични или автобиографични публикации, на които сме свидетели през целия пeриод.

Мария Пиргова (политолог)

Изследването на Калоян Методиев е прецизно и синтетично, със забележителен вкус към детайла. С него той полага на българска почва основите на нов клон на познанието – този на генерационната политология.

Михаил Груев (историк)

Темата на книгата е интересна, все по-актуална и практическо-политически значима. Нещо повече, макар и тя да присъства в историята на социалните науки, нейните разработки досега са предимно в журналистическото поприще или присъстват в историко-романистката литература. Така че самото й поставяне в лоното на политическата наука представлява принос. И то не само в българския или балкански контекст.

Васил Пенев (политолог)