Монографията проследява начина, по който вестниците и списанията от края на XIX до 40-те години на XX в., адресирани към женската читателска публика в България, допринасят за еманципацията и културната модернизация на представителките на женския пол. Създавайки алтернативно публично пространство, в което жените са активно въвлечени като авторки и читателки, социални и политически субекти, женският периодичен печат от периода в качеството му на икономическа, политическа и културна единица функционира като силен социален механизъм, способен да трансформира женските идентичности, да играе ключова роля в ангажирането на жените със създаването и осмислянето на ново, по-отворено към „втория пол“ гражданство. Различните стратегии за еманципиране и модернизиране на българските жени, обективирани от изданията с домакински и експлицитнофеминистки профил, са артикулирани чрез детайлното вглеждане в съдържателните аспекти, редакторските политики и рецепцията на представителни медийни образци от двете категории.
СЪДЪРЖАНИЕ
УВОД / 9
ГЛАВА ПЪРВА
ЖЕНСКИЯТ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ В КОНТЕКСТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ ФЕМИНИСТКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ / 23
1. Проблемът за женското авторство и неговото критическо осмисляне / 23
1.1. Пишещите жени и концепцията за половото настойничество / 23
1.2. Феминистката литературна критика: към реконструкция на женската литературна история / 27
2. Изследвания върху женското писане и женската литературна традиция в български контекст / 38
2.1. Историографски ракурси към българското женско писане от края на XIX до 40-те години на XX в. / 44
3. Женският периодичен печат в контекста на модерната епоха и модернизма / 52
3.1. Женските периодични издания през призмата на западната изследователска традиция / 52
3.2. Женските периодични издания в контекста на съвременните феминистки изследвания в Югоизточна Европа / 58
Сръбският изследователски контекст / 58
Гръцкият изследователски контекст / 61
Турският изследователски контекст / 63
ГЛАВА ВТОРА
ЖЕНСКИЯТ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ В КОНТЕКСТА НА БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНИЗАЦИЯ / 67
1. Локални рефлексии върху т.нар. женски въпрос, или проявленията на литературния феминизъм / 67
1.1. Визиите на възрожденските интелектуалци мъже за женското образование и прогрес / 68
1.2. Женското участие в реториката на литературния феминизъм от края на XIX век: пишещите жени / 74
1.3. Социалният активизъм на българските жени през Възраждането като инструмент за разширяване на половите роли / 75
1.4. „Ружица или ред книжки за жените“ на Петко Славейков – първа медийна реконструкция на литературния феминизъм в български контекст / 78
2. Модернизационни процеси и европеизационни тенденции в контекста на българската национална държава. Мястото на жените / 82
2.1. Аспекти на модернизационната промяна в страната – образование, култура, градско благоустройство, градски начин на живот / 82
2.2. Полови асиметрии в рамките на националната държава – образование, професионална реализация и политическо гражданство на жените / 84
2.3. Раждане и организационни прояви на модерния български феминизъм. Аспекти на българското женско движение / 87
2.4. Есенциализиращи дискурси по отношение на женския пол в модерна България / 96
3. Развитие на българския периодичен печат като модерна форма на публичност. Към реконструиране профила на женския периодичен печат / 98
3.1. Развитие и специфики на периодичния печат в следосвобожденска България / 98
3.2. Женският периодичен печат от създаването на националната държава до 40-те години на XX в. – облик и типология / 104
Експлицитно феминистки издания / 105
Домакински (релационнофеминистки) издания / 106
ГЛАВА ТРЕТА
ЖЕНСКИ ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ОТ 1878 г. ДО 40-те ГОДИНИ НА XX в.: СТРАТЕГИИ ЗА ЕМАНЦИПИРАНЕ И МОДЕРНИЗИРАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕНИ / 109
1. Експлицитно феминистки издания / 109
1.1. „Женский свят“ (1893–1898) / 109
Теодора Ноева / 109
Ролята и мястото на жените в българското общество / 111
Борбата за женска еманципация по света; значението на феминизма / 111
„Домакиня“ – месечната притурка на в. „Женский свят“ / 112
1.2. „Женски глас“ (1899/1901–1944) / 114
Вестникът като печатен орган на Българския женски съюз / 111
Димитрана Иванова / 115
Дискриминационната политика на националната държава по отношение на професионалната реализация на жените / 118
Развитие, постижения и форуми на международното женско движение / 120
Опазването на мира / 121
Смисълът на феминизма / 121
Политическото представителство на жените / 122
Женският труд / 122
1.3. „Равноправие“ (1908–1911/1914) / 123
Анна Карима / 123
Пречките пред женското равноправие в българския контекст / 127
„Цивилизоване“ на обществените нагласи по отношение ролята и мястото на жените / 128
Срещу есенциализирането на женския пол / 129
Женският активизъм в световен мащаб / 130
1.4. „Гражданка“ (1911–1912) / 132
Жени Божилова-Патева / 132
Общественото положение на жените, въпросите на пълноправното им гражданство / 135
Професионалната реализация на българките / 135
Девическото образование / 136
Култивирането на граждански добродетели / 137
1.5. „Женски труд“ (1904–1905) / 139
Вела Благоева / 139
Женската еманципация / 144
Разделителните линии между социалистки и феминистки / 144
Полемика с Георги Бакалов и мъжете социалисти / 146
Паралели между родния и чуждите национални контексти (през оптиката на „женския въпрос“) / 146
(Само)образованието на българките не само като социополитическо, но и като културно и естетическо / 147
1.6. „Благоденствие“ (1921–1924) и „Недоволната“ (1931) / 148
„Реформисткият“ проект за женска еманципация на ЖСДС / 149
Отхвърляне на „двои???? ното икономическо робство“ на жените / 150
Законодателна закрила на жените с професии / 152
Ключовата роля на жените в общественото възпитание / 153
Различните инициативи, начертани в рамките на редовните съюзни конгреси на ЖСДС / 154
2. Домакински (релационнофеминистки) издания / 156
2.1. „Българка“ (1896–1904) / 157
Алис П. Кършовска, Панайот Кършовски / 157
Задачата на маи???? ката във възпитателния процес / 159
Репродуциране на патриархални визии за морала, предразположенията и ролите на женския пол / 159
Текстове – оригинални и преводни, оспорващи традиционните възгледи за ролята и мястото на женския пол / 161
Недопускането на българките до висше образование наравно със сънародниците им мъже / 161
Просвещаване, разширяване на интелектуалните хоризонти и себеосъзнаване на жените / 167
2.2. „Мода и домакинство“ (1897–1906) / 169
Елена Ушева / 169
Приобщаване на българските жени към актуалните модни тенденции и естетически възприятия / 174
Модерна организация на ежедневния живот / 174
Кулинарни рецепти / 175
Професионално образование на жените / 176
Примери на жени от чужди национални контексти / 178
Интелектуално усъвършенстване на българските жени / 180
2.3. Социално-политически и културен контекст след Първата световна война: Западна Европа, САЩ и България. „Бумът“ на българските домакински издания / 182
2.4. „Икономия и домакинство“ (1921–1944) / 190
Теодора Пейкова и Стефан Пейков / 191
Модата / 193
Насаждането на здравни навици у жените / 195
Грижата за детето / 196
Добрите маниери, изисканият вкус, възпитаните обноски и тяхното култивиране / 196
Храненето / 197
Четенето и съприкосновението с художествената литература / 198
2.5. „Вестник на жената“ (1921–1944) / 202
Христо Чолчев, Пенка Чолчева / 202
Новото „кръстопътно“ положение на жените, в частност на българките след Първата световна война / 204
Даването на избирателни права на жените / 206
Неравномерното третиране на работещите жени от държавата / 208
Инициативи и акции на Българския женски съюз / 210
Духовният потенциал на жените / 210
„Програма за обща домакинска култура“ / 212
Модните рубрики / 212
Култивиране на съвременна здравна култура / 214
Нови стандарти в детското възпитание и отглеждане / 214
Хранителна норма на българите / 215
ЗАКЛЮЧЕНИЕ / 219
БИБЛИОГРАФИЯ / 237
