Разграничавайки справедливостта и правото, съпоставяйки темите за наследството и месианството, Призраците на Маркс е преди всичко свидетелство – или ненавременен залог – за заемане на позиция – тук, сега, утре. Обхватът на книгата е в пресечната точка на няколко аспекта: 1. заговора на силите за оглушителното отхвърляне на „смъртта на Маркс”; 2. геополитическото пространство, в което отеква тази врява; 3. „графика” на призрачността, несводима до онтологията; 4. свързването на една „призракография” с веригата на един деконструктивистки дискурс за призрака изобщо, за различаването/отлагането, за следата и др., но също така и с онова, което Маркс нахвърля по тази тема.