Откриването на производствените центрове от Х в. в околностите на столицата Преслав – при Новосел , Шуменско и Златар , Преславско и Надарево , Търговищко , допринесе за развитието на една нова тема в археологията – темата за производството на художествен метал в ранносредновековна България . Проучванията на комплексите от работилници подпомогнаха изясняването на някои спорни въпроси , свързани с мястото и ролята на голям брой метални предмети от това време , открити при археологически разкопки или дарени на музеите през последните две десетилетия .

Основните характеристики за дефиницията на металообработващ център включват значителна локална концентрация на метални находки и особено леярски пособия – калъпи , тигли , специфичен инструментариум и голям брой незавършени и бракувани изделия . Присъствието на всички тези елементи на мястото на проучените комплекси доказват наличието на интензивна производствена дейност и напълно завършен технологичен цикъл . Производството на ювелирни изделия е реконструирано въз основа на анализа на многобройните находки , постъпили в резултат на продължилите близо две десетилетия археологически проучвания на тези комплекси . До момента находките надминават 2200 . Повечето от тях са на метални предмети , сред които преобладават декоративните елементи за колани гарнитури : токи , апликации , коланни краища . Именно тази многобройна и разнообразна група изделия е в основата на настоящата работа . Немалък дял се пада също на регулярно произвежданите и характерни за периода култови предмети : кръстове и медальони ; както и на различни видове украси и накити  : пръстени , обеци , едностранни и двустранни висящи печати и много други . Намерените на производствените центрове керамика и монети         ( Лъв VI /866-912/ ) , Роман I Лакапин /920-944/ , Константин VII и Роман II /945-950/ , определят дейността на производствените центрове за художествен метал през Х в.