На базата на германски и български архиви са разгледани българо-германските отношения в годините след идването на Хитлер на власт в Германия. Това е време на интензивни контакти, на дипломатически, стопански, военни и културни връзки между Царство България и Третия Райх. В този период разплитането на българския Гордиев възел, заплетен от нишката на копнежа към отхвърляне на Ньойския договор, от желанието за бързо и съвременно превъоръжаване на армията, от безизходността от едностранното икономическо обвързване с Германия, от стремежа за запазване на връзките с либералните държави и съхраняване на независимостта на решенията, се оказва сложна задача за цар Борис III и правителствата. Разширяването на германско присъствие в България постепенно се трансформира във влияние. Това се случва в среда, в която национално-политическите и военно-икономическите стрелки сочат към Германския райх. Когато към тях се прибавят и разнообразните социокултурни процеси на свързване с Германия, постепенно се забърква амалгамата на един държавнически безалтернативен съюз.