Антологията включва 161 преведени на съвременен български език поетически творби, създадени в периода IV—XV век. Най-внушителен е броят на представителите на византийската поезия, след тях по численост се нареждат старобългарските, латинските, немските, френските, италианските, норвежко-исландските, арабските, арменските, сръбските, османотурските и холандските. Това са произведения преди всичко на светската поезия и отчасти на църковната химнография и народната епика.