Книгата събира проучвания от различни години. Направен е опит да се разгледат обхватно най-значимите аспекти от живота на възрожденската словесност, начините на осмисляне на себе си и света в творенията на представителни за епохата автори, оформили жанровия регистър на литературата на Българското възраждане. Четенето на текстовете се основава на разбирането за множествеността на контекстуалните хоризонти, в които тези творения се разполагат, а самите творби проектират и моделират нови хоризонти. Това дава възможност да се проследи динамиката на промените в тях и да бъде осъществено реконструирането им в процеса на вникване във възрожденския словесен масив. Изследвани са произведения на Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Любен Каравелов, Христо Ботев и други.

Николай Чернокожев е доктор на науките, професор по история на българската литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изследванията му обхващат периода на Българското възраждане и на десетилетията след Освобождението, насочени са към различни измерения на междукултурните връзки, на имагологията и нейните идентификационни аспекти, към визуалното битие на художествения образ и неговите употреби. Автор е на книгите „Българската литература – диалогични прочити“ (в съавт. с В. Атанасов), „Любен Каравелов и българското възрожденско време“, „От Възраждане към прераждане“, „Българска литература на XVIII–XIX в. Един опит за история“ (в съавт. с Н. Аретов), „България: стереотипи и екзотика“, „Видяна България“, на студии и статии, учебници и учебни помагала.