Водители на демокрация или диктатори, всички ония, които от памтивека до наши дни са се поставяли успешно начело на своите народи в опасни времена, не са ли се мислили за избрани от – думата не важи – от провидението или от историята?
Тая самовера е достойна за порицание или присмех, когато не се оправдава от истинско призвание и дарби. В 1934 г. ние видяхме у нас хора, които грабнаха властта от народа, както разбойникът взема от беззащитния човек кесията. И те казаха, че са определени да спасяват държавата. Но това бяха диктатори от мукава и оставиха кой окаян спомен, кой комичен образ. У Стамболова високото самочувство беше естествената форма на гения…
