Наказателното производство на Република България, провеждано по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), обхваща две фази – досъдебно производство и съдебно производство. Всяка от тях обуславя сложни процесуални взаимоотношения между субектите на наказателно-процесуални отношения и между страните в съдебното производство. Съдебният контрол на досъдебното наказателно производство включва два основни компонента – съдебен контрол на първия стадий от досъдебната фаза – провежданото „разследване“ от разследващ полицай, разследващ митнически инспектор или следовател, и съдебен контрол на втория стадий от досъдебната фаза – „действия на прокурора след завършване на разследването“ при вече образувано съдебно производство.

В най-голяма степен съдебният контрол пряко може да окаже влияние върху изхода на досъдебното наказателно производство в първия му стадий, а именно при провеждане на разследването и по-конкретно при тези действия по разследването, които почти винаги не могат да бъдат повторени, като ако съдът не одобри тези действия, това често води до абсолютната невъзможност да бъдат приобщени важни доказателства, имащи отношение към предмета на доказване.

Извършването на незаконосъобразни действия по разследване е предпоставка за нарушаването на основните човешки права и свободи, регламентирани в ЕКЗПЧОС, Конституцията на Република България и в други законови и подзаконови нормативни актове. Именно тези права и свободи съдебният контрол на досъдебното наказателно производство е призван да защити и гарантира.

Настоящата книга си поставя за цел да изследва и установи дали съдебният контрол в сегашната му правна регламентация е достатъчно ефективен и дали осигурява законосъобразното провеждане на досъдебното наказателно производство, като взема предвид не само българското, но и руското, френското и германското досъдебно наказателно производство.