Развитието на информационните и комуникационните технологии в следствие на появата преди 30 години на Световната мрежа (WWW) доведе до съществени промени в начините на функциониране и ролята на множество институции в обществото. В частност, постепенно се променя ролята на библиотеките и наред с класическите хранилища на печатни издания и ръкописни материали (книги, списания, вестници, карти и др.) нараства относителният дял и значението на т. нар. цифрови библиотеки – библиотеки, чиито колекции се съхраняват в цифрови формати и са достъпни с помощта на компютър. Цифровите библиотеки предоставят на своите потребители относително евтин, бърз и лесен достъп до съдържанието, съхранявано в тях, и средства за неговото удобно и пълноценно използване за образователни, изследователски и други цели.

Наред с постигнатите успехи в областта на цифровите библиотеки, по отношение на тяхното проектиране и софтуерната им реализация все още стоят редица открити въпроси и сериозни предизвикателства като например постигането на висока точност и степен на покритие на резултатите от работата на машините за търсене, усъвършенстването на средствата за работа с т. нар. богато цифрово съдържание, осигуряването на оперативна съвместимост на семантично равнище, постигането на достатъчно високо ниво на поверителност на информацията и информационна сигурност, отчитането на характеристиките на т. нар. „големи данни” и в частност интегрирането в софтуерните системи на някои типове цифрови библиотеки на средства за семантично обогатяване на цели колекции от данни или отделни техни компоненти. Всеки от тези въпроси продължава да бъде обект на постоянен изследователски интерес.

Съдържанието на настоящия труд се основава на резултати в областта на проектирането и разработването на академични цифрови библиотеки, постигнати основно през периода 2008 – 2017 г. и публикувани в множество научни статии.