Книгата разглежда избухването на голямата холерна епидемия в Цариград през 1865 г. и нейното въздействие върху българите, живеещи в града. В анализа на драматичната ситуация са използвани български вестници, официални доклади, изследвания, проведени непосредствено след епидемията, мемоари и османски архивни източници.

Авторът проследява пренасянето на болестта от Египет в османската столица в началото на лятото на 1865 г. и нейното разпространение в града, на Балканите, в Близкия изток и в Европа. Обръща се внимание на забавените, но решителни правителствени мерки за борба с болестта; основните фактори, които са улеснили бързото ѝ разпространение и са причинили значителни жертви; разбирането за болестта и концепциите за превенция и лечение.

Холерната епидемия от 1865 г. е разгледана в по-широкия контекст на холерните пандемии през деветнадесети и двадесети век. Както показва статистиката, епидемията от 1865 г. се оказва може би най-смъртоносната в Цариград поради съвпадението на фактори като по-голямата тълпа от поклонници, присъствали на празника Курбан байрам в Мека, развитието на глобалния морски транспорт и липсата на значителен напредък в научното разбиране и лечение на болестта. Разнообразният религиозен и етнически състав на населението на Цариград затруднява борбата с болестта.

Авторът обръща специално внимание на различното отношение към епидемичните заболявания сред различните поданици на Османската империя в съответствие с тяхната религиозна принадлежност, народни вярвания, традиции и практики. Подробно се анализират някои български стихотворения, посветени на холерната епидемия, както и новите тенденции в православната иконография, повлияни от западната традиция (танцът на смъртта).