Книгата представлява опит за анализиране на най-съществените характеристики на изобразителното изкуство в страните с тоталитарен режим (Съветски съюз, Германия, Италия) през 30—50-те години на ХХ век. На базата на значителен фактологичен материал от областта на живописта, скулптурата и архитектурата от този период, се извличат общите признаци, които дават възможност да се очертаят структурно-типологическите особености на тоталитарното изкуство. Застъпено е схващането, че като специфичен художествен феномен в изкуството на ХХ век то е също толкова значим обект на изследване, колкото са авангардът, неоавангардът и постмодернизмът.