В монографията „Управление на виртуални екипи” (теория и методология) се изследват ключовите организационни предпоставки и елементи, свързани с проектирането и функционирането на високо ефективни виртуални екипи от структурна, управленска и процесна гледна точка. Анализират се основните характерестики и свойства на виртуалните екипи (входни елементи), факторите за ефективно функциониране (социално-емоционални, технологични и управленски процеси) и непосредствените резултати от дейността на виртуалните екипи на базата на съвременните интеграционни модели по схемата „вход-процес-изход”. Прецизират се индикаторите за екипна ефективност. Изследват се многостранните връзки в най-цитираните през последните 20 години интегративни модели не само на входа, но и в процеса на взаимодействие, както и начините за постигане на баланс и сработване между членовете на екипа. Обосновава се нов концептуален интегративен модел за ефективност на виртуалните екипи. Той е своеобразен синтез на съществуващите теоретични модели. В матрицата на модела „вход-процес-изход” се предлага различен начин за преобразуване на входните и изходни фактори в работещи процеси, което е много по-сложно за постигане във виртуална екипна среда, отколкото в традиционната йерархична структура. Целта е да се намери обща теоретична и методологична основа, която да обединява фундаменталните модели за ефективност на виртуалните екипи.