Книгата на Антоан Божинов „Фотографският образ в комуникационен контекст” е магнетично изследване за историята и пътя на фотографията, за днешните й превъплъщения, за важните дебати и контекстуалните й обвързвания, както и за българските отговори на всичко това. А и за бъдещето, което се разкрива пред фотографските образи с онези разнопосочни гледни точки, осигуряващи необходимата интердисциплинарност, която прави книгата важна за всеки, изкушен от хуманитарното познание.
В момент като настоящия, когато е все по-важно да се опази диалогът между универсално и локално, в който все по-належащо е да се удържа паметта като спасение от повторителността, както и да се създава усещане за улавяне на мига, за фиксиране на преминаващото, това изследване има с какво да допринесе в общия ни разговор за наследството и употребите му.
И не на последно място, през разказа за фотографията тук се отваря големият дебат за мимезиса при изкуството, или за онази удивителна способност така да се трансформира видяното, че то да заживее през въображението, през причудливия ъгъл, погледа на гледащия, сменената перспектива… С цел да се запечата присъствието, но и да се промени така, че да бъде приемливо и говорещо на голям кръг от хора в различни времена. С други думи, това е книга за духовното надмогване и катарзиса.
Амелия Личева
