Настоящото изследване има за свой предмет властта на езика, проявена и доказана от езиковата медийна експликация както като етимон, така и като метафора. Властта на езика „регулира“ езиковата медийна експликация през езиковите закони и езиковите норми. Езикът наистина е власт, защото обективно и принципно упражнява нашата субектност и субективност в пълнота – реч, действие, разказ, отговорност за всяка една от тези презентации. Средоточието на език и власт като двете страни на суверенитета – идентитет и държавност, презентира модерната когнитивна концептосфера, когнитивния ни код. Езикът всъщност присъства в номералната парадигма на “власт” като структуроопределяща на държавата парадигма. Парадигмата на властта като философска категория, чиито експликации са законодателната, изпълнителната, съдебната и наричаната „четвърта“ – медията, има за своя основа езика и неговата употреба – словото. Авторството е основополагаща величина за достоверността на медийния дискурс. Отговорността пред езика е феноменът на авторството. Транслацията на езика в орбитата феномен – онтология – власт – концепт определя когнитивната ни памет. Властта на езика едновременно налага и подчинява авторското собствено име. Достоверността е номинираният със собствено име модус. Фалшивата новина е дебалансиран откъм субектност модус, който обезсмисля въобще езиковата конструкция и така имитира комуникативност.