В хода на работата над тази книга постепенно осъзнах, че достойнството може да има и по-скромна, но затова пък решаваща роля. То не просто подзижда универсално системата на основните права, а в дадени моменти определя някои от тези права по “абсолютен” начин, т.е. дефинира валидността им без изключения. Този юридически прочит на достойнството ми изглежда по-убедителен от доюридическия и дополитически морално-фундиращ вариант. В него сякаш отекват думите на Валтер Бенямин за “шрапнелите на месианското”, за промъкването на месианското през “малка вратичка”.
Съдържание :
Кант
За уважението, или как да фантазираме с Кант
Какво значи да си лице в морала и в правото
Критика на автономията
Автономия и достойнство
Човешко достойнство и себеуважение
Кант и основанията на социалната политика
Социална критика и солидарност
Правата
За логиката и значението на правата – една равносметка
За разпределянето на задълженията
Можем ли и трябва ли да мислим субективните права независимо от идеята за човешки права и бива ли да го правим?
Човешките права – спомени в бъдещето
Нуждаем ли се от право на демокрация?
“В чие име?” – смяна на парадигмата в наказателната политика
Опитите за ислямска харта на правата и тяхното обосноваване
На прага на живота
Не признава ли нуждата закони?
Дните ми са в твоите ръце
На военната пътека
С Кант на война
Тероризмът като патология?
Мобилност, мобилизация, отговорност