Писмеността, богомилството и скрито познание – Христо Буковски ни запознава със закодираната във вярванията и традициите мъдрост

В „Чудото на българската писменост“ той се обръща към огромното богатство от писмени системи, които са възникнали или са се разпространявали по нашите земи още от праисторически времена и търси връзките между символите и духа.

Как е започнала връзката между Бога и човека?

Как са се разбрали?

Как са установили пътя, по който да обмéнят сигурно ПОзнание?

Как – с кодовите знаци в това общуване по изконните ни родови земи – вещи жреци са извличали космически начертания за първите писмени системи?

Как през записи на молитви и тайни заклинания са узрявали буквите за божествения многоглас в свещената българската писменост, извела графичната плът на Словото?

Съвършените сред богомилите стигат по този път до Премъдростта. Те не са маги в смисъла на тангристите, не са религиозни бунтари като манихеите, нито са напористи богослови като арианите. Те знаят онова, към което всички езотеристи се стремят, ала не се изявяват с изумяващи чародейства, като потайни алхимици и духовни властелини.

През свещените български писмена те умеят да приемат Бога какъвто Той се е представил на предците ни в изконната Си същност – Словото, – та с Неговата мощ черпят сили, умения и мърдост от измерения, в които не се допускат хора с духовна недостатъчност.