Идеята за федерална държава на всички южни славяни и развитието на югославската идея в държавна сръбска доктрина през XIX век е фокусът в разказа в „Югославската идея“. Авторът проучва трансформацията на югославската идея в държавна доктрина на Кралството на сърбите, хърватите и словенците в началото на XX век. Но преименуването на новата държава в Кралство Югославия и налагането на концепцията за един народ с три имена не заличава етническите противоречия. Сръбско-албанските, сръбско-хърватските и сръбско-българските конфликти в Косово, Босна и Херцеговина, Хърватия и Вардарска Македония са особено разрушителни за целостта на югославското кралство. Сръбската линия за териториално и етническо настъпление във всички посоки влиза в конфликт и с концепцията за държавно обединение на българите на Балканския полуостров. Паралелното реализиране на сръбските и българските геополитически интереси през XIX и XX век прави неосъществим плана за федерална държава на всички южни славяни. Вековното съперничество на Балканите между православието, исляма и католицизма допълнително катализира междунационалните вражди на територията на югославските народи. „Югославската идея“ изследва зараждането, възхода и краха на югославската идея. Разглежда конфликтите, разрушителни за целостта на югославското кралство, и проследява в процес вековното съперничество на Балканите, родено от етнически противоречия между православието, исляма и католицизма.