Младият Ницше е особено повлиян от философията на Шопенхауер. По-късно се отказва от песимизма и категорично утвърждава живота. Творчеството му представлява унищожителна критика на християнския морал и неговите апологети. Поставя под въпрос стойността на истината и става предтеча на постмодерните течения, без да създава систематична философия. Любимата му изразна форма е афоризмът, но неговият изключителен поетически и писателски дар най-силно се проявява в произведението „Тъй рече Заратурстра“. Въпреки че и до днес концепциите му за Свръхчовека, Волята за власт и Вечното завръщане се оспорват, неговият изтънчен, лек и блестящ стил му отрежда заслужено място сред най-великите умове на човечеството.

Книгата включва не само едно от най-известните произведения, но и подборка от обширната кореспонденция на Ницше, което дава възможност на читателите да разберат по-дълбоко идеите му.

Преводът е дело на Георги Кайтазов.