Изхождайки от основно проучената от Ст. Стойков лексикална и граматична система на българския говор в Банат (Румъния), в настоящата монография проф. Парашкевов прави обстоен преглед на немското езиково и културно влияние върху този обособил се преди близо 300 години извън пределите на страната български диалект.
В 425 речникови статии в етимологичен план са разгледани 466 заемки, възприети пряко или косвено от немския или чрез немския език, като в конгломерата от езици и говори в Банат са издирени възможно най-достоверно техните източници или съответствия в съседните немски, румънски, унгарски, сръбски и хърватски говори. На базата на банатско-българския фонемен е разработена нова схема за интерпретиране и етимологизуване на чужди думи, разгледани са морфологичната адаптация и семантичното групиране на усвоената чужда лексика, както и някои случаи на калкиране, с което се създава възможност за по-обективен коментар при включването на тази лексика в Българския етимологичен речник.
БОРИС ПАРАШКЕВОВ, роден през 1938 г. в Русе, е завършил специалността Немска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, където от 1968 г. последователно е асистент, доцент и професор по история
и историческа граматика на немския език. През 1967 г. в Лайпцигския университет защитава дисертация на тема “Развой на адективното наречие в немски от най-старите паметници до Лутер”. Водил е редовно семинари по увод в немската диалектология, историческа лексикология, фонология и морфология на немския език, чел е години наред лекции по историческа граматика на немския език в ПУ “Паисий Хилендарски”, бил е гостуващ професор в университета на Делауер (САЩ) и лектор по български език в Хелзинкския университет (1974-1978). Стипендиант на фондация “Александър фон Хумболт” (1981-1982) и носител на Хумболтова награда за приноси в популяризиране на германистиката в Югоизточна Европа (1994).
Разнообразните му научни занимания, намерили израз в над 130 публикации и в многобройни участия в научни форуми у нас и в чужбина, са съсредоточени в областта на диахронната и синхронната германистика и българистика, в частност етимологията, словообразуването, езиковите контакти, съпоставителното езикознание, проблемите на теорията и практиката на превода. има също така значителни приноси в превода на стара и по-нова художествена литература от немски и финландски автори.
