В края на 2006 година участвах в изготвянето на експертиза на археологически материали, част от които впоследствие станаха медийно известни, а преднамереното тълкуване на обстоятелствата и фактите по тази експертиза разтърсиха моя личен и професионален живот (Вагалински 2008, 18-23).
В основата на тази малка книга стоят „странните” три метални статуетки, включени в експертираните материали. Постарах да покажа по какво си приличат и различават тези предмети с известните досега паметници, какви допирни точки имат, както и да анализирам наличната информация, която по някакъв начин кореспондира с тях. Единствената цел на предложения текст е той да стане база за разсъждения и понатьтъшни изследвания.
По същество предназначението на „новооткритите” статуетки, тяхната интерпретация и датиране, представляват сложен научен казус с нееднозпачни аргументи от областта на историята, археологията, изкуството и религията.
Фактите, разсъжденията, както и възникналите въпроси около тях, отразяват моето мнение по научен проблем, по който през годините в световната книжнина е натрупана информация. Интердисциплинният подход в нейния анализ би ни доближил максимално до историческата истина относно евентуалния произход и функции на разглежданите тук предмети. Безусловно, обаче, откриването на нов емпиричен материал в документирана археологическа среда, както и нови доказателства в една или друга посока биха помогнали за изясняване на повдигнатите научни въпроси.
Всяко „решение”, взето извън полето на науката, каквито опити се правят в момента, поставя твърде неприятни морално-етични въпроси пред обществото и ни връща към времена, когато научните проблеми се решаваха с други методи и средства от определени инстанции в пълно затъмнение. Опитите да бъдат решавани научни проблеми чрез съда едва ли могат да бъдат определени като легитимен белег за система, която се определя като демократична от европейски тип.
По материалите в тази книга работя повече от две години, но нейното публикуване стана под натиска на обстоятелствата, неприятни в личен план и опасни като тенденция в професионален и обществен. Издаването й стана наложително заради натрупаните горчивини в “колегиални” взаимоотношения, заради неглижирането на научните аргументи в дискусиията и налагането на силови решения в научното дирене, заради очевидния конюктурен „съюз” между подбрани лица, манипулиращи факти и събития.
Авторът