Доц. д-р Любен Попов е дългогодишен преподавател в катедра „История и теория на културата“ във Философския факултет на Софийския университет (1991–2011) с интереси в сферата на културната, научната и образователната политика и мениджмънт. Изследовател в Центъра по наукознание и история на науката към БАН. Инициатор на множество проекти, свързани с развитието на гражданския сектор в областта на културата. Учредител на Националния граждански форум „Култура“.

Обект на изследване е науката, но емпирично взета преди всичко като наука за науката. Проследен е процесът на науковедско опредметяване на науката. Представена е структурата на научното опредметяване въобще и на различните равнища – емпирично, теоретично и др. Проверката е направена върху историята на открития, изобретения, технологии и други типове резултати, продуцирани в различни науки. Получено е описание на системна йерархична процесуална структура, инвариантна: а) към всяко научно съдържание, б) към всеки научен феномен – интегралност, и в) на структурата в границите на всеки диахронен период – сама към себе си. Принципът на инвариантността е специфичен науковедски метод. Изведени са типологии на външнонаучното пространство (видове интегралности), два научни цикъла с изходи към практиката в тяхната обособеност и с механизмите им на функциониране. Определено е понятието за йерархична структура. Йерар хичността е критерий за научно развитие, а диахронната структура – за история на науката.